Ветренски носии
В народното творчество е отразен духът на народа, неговата сила и чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение радост или тъга. То се е предавало от поколение на поколение като завет и велико тайнство. Ветренските носии не правят изключение от това. В тях ветренката е вплела неповторима прелест, хармония и красота. Красотата, която възхищава и вдъхновява.
Женско облекло – Жените са се обличали и зиме и лете в сукмани, които са били шиени от бало. Балото и платната са се тъкали на разбой. Това е ставало след Петровден, когато полската работа е намалявала и жените са си оставали в къщи. Платната са ги белили по дерищата, а балото са го носили да го тепат на „тепавица”, за да се заглади. От платната са се шиели ризи, гащи, долно облекло, а от балото се е шиело зимно облекло – чешири, сукмани, аби, елеци, салтамарки, навоща.
Ветренския литак се е носил предимно от девойки и млади невести. Той е бил празнична дреха. С него девойките и младите невести са се пременяли, когато са се хващали на хорото.
По заможните моми и младите невести са носили черен литак, извезан с богата украса от сърма, мъниста и разноцветни пайети, наричани по нашенски лъскунки. По бедните моми и млади невести са носели черен шаечен литак, извезан с разноцветни конци, а по нашенски са им казвали цветни чилета.
Тъкан с вдъхновение, ветренския кадифен литак носи елементи от облеклото на древните траки и прабългари. Литакът е с дълбока пазва и леко разчленена пола. По ръба на ръкавите литака е обшит с зиг-заг от цветни конци. По край пазвата е извезан с маниста и сърма наподобаващи клонки полска ружа и лалета. Същинската украса е била до ръба на полата, а под ръба е била зашита ръчно плетена дантела. Той се е носил с бяла или кремава блузка, изработена от лен или кенар. Към литака трябвало да има и мънистен колан със сребърни пафти или по нашенски чопрази. За още по-голяма красота и украса момите и девойките са си слагали сребърни и златни пръстени и гривни.
Сукманът на ветренката се е правил от бало. Полите на сукмана са били обточени с гайтани и кенета. Носел се е по всяко време. В празник жените са слагали по-големи кенета и гайтани. Всяка мома сама си е шиела сукмана, та като излезе на „орото”, по това се е съдело за сръчността и мурафета и.
Забрадките на ветренки са били зелени, по края обшити със „зарафлъци”/дантели/.
Престилката или както ветренки наричат „фута” за различните възрасти са били различни. „Кюрпетата” /моми, които се надигат/ са носили зелени фути. Момите за женене бели фути, а невестите – алени фути. Старите жени са носили сукмани с вълнени, шарени фути.
Чорапите са били черни, вълнени. Някои жени са носили и пошити чорапи - черни чорапи със шевица. Жените също, както и мъжете, са били обути с цървули.
Мъжко облекло.
Мъжете са носили чешири от бало, елеци, аби, пояси, навоща. По всяко време на годината са ходили с чешири. Горна дреха през лятото е била елека, а през зимата абата.
Истинска прелест и неповторим оригинал носи народната ни поезия.
От пътни бележки на известни пътешественици четем: „…българката умее да приспособи облеклото към тялото си тъй, че то да подчертае грацията на движенията и изяществото на телесните и форми. Просто тя умее да „предаде царствена осанка на вида си”.