Личности-будители на родния край
В периода на турското робство Ветрен си остава чисто българско село и дава много будни народни синове. Такъв е бил хайдутинът Страхил войвода. Славен син на Ветрен от периода на възраждането е и Кара Никола Ангелов, един от първите българи закупили турски чифлик в село Аджиларе /Алеко Константиново/. Умен и грамотен човек,той се е ползвал с голям авторитет, заради изявения си патриотизъм и преданост към българската традиция и духовност. В съратничество със Стефан Захариев, той е проявявал забележително упорство и дух в борбата за българската църковна независимост.
Духът на Страхил войвода, на Кара Никола Ангелов събужда ветренци за подвизи през славните дни на Април 1876год.
Дълбок отпечатък върху историята на селото остава столетника и участник в Кресненско-Разложкото въстание от лятото на 1878 г. учителя и общественик Стефан Карчев. Бяга от Македония, учителства в Славовица, учител е бил на Александър Стамболийски. Описание на жизнения път – жена, деца ,изневяри, раздяла. Учителства във Ветрен. Учи хората на практическо земеделие, пръв пръска лозята със син камък. Срещата с Александър Стамболийски у Петкини и погребението на Стамболийски.
Гордост за Ветрен е и факта,че през селото е минал Ламартин-виден деец на френското просвещение и поет. Той прави забележително описание на нравите и обичаите на местното население. Изказва се ласкаво за тяхното трудолюбие,морал и почтително отношение към църквата и религията.За ветренци френския поет Ламартин,който заболял от малария през 1833год.около гроздобер и лекуван 20 дни във Ветрен-пише:” Облеклото им е като облеклото на германските селяни.Тези хора са добродушни,приятни и трудолюбиви.
”Това,което е характерно за Ветрен като начин на общуване,облекло,начин на изпълнение на танци и песни е създало интерес и забележително добре е изразено още през 1835г.в пътеписите на френския поет Ламартин” Спомени,впечатления,мисли,пейзажи през едно пътуване в Ориента 32/33г. Там той споделя: ”Вървейки в страни от Балкана,аз открих важно българскосело-Еникьой/Ветрен/…Там можах да проуча вътре в самите семейства нравите на българите.Тези хора са скромни, простосърдечни и много трудолюбиви, пълни с уважение към техния свещеник-ревностен християнин. Нравите им са запазени и чисти. Мъжките костюми са като на немските селяни. Жените и девойките носят костюми подобно на швейцарските.Заловени за хорото те са красиви,живи,грандиозни.Аз ги видях да играят като френските селяни”.
За Иван Вазов и разказа”Иде ли” с ветренски сюжет
Емблематичен за Ветрен е разказът на Вазов „Иде ли”. Прототипите на главните герои народния поет взема от рода Разпопови-Кюркчийски,след като една нощ пренощува в техния хан.Разказът е класика за нашата литература и чрез него е увековечено името на селото.Горди сме всички с това, че град Ветрен стана предмет на изображение чрез разказа „Иде ли” от велик творец като Вазов.
Малцина обаче знаят подробности от творческата история на разказа. През 1938 година литературоведът Кръстьо Генов посещава тогавашното село Ветрен и чрез широка анкета сред очевидци на събитията изяснява историческата достоверност на разказа. Иван Вазов минава през с.Ветрен към 9-10 ноември 1885 година с брат си Георги, капитан от румелийската войска, с файтон от Пловдив през Ветрен за София, от там за фронта –Пирот.
По стария път през местността „Паланката”, който е най-прекия път за София се придвижвала българската войска от турската за сръбската граница. През месец декември Вазов се връща по същия път през Ветрен за Пловдив. Класикът пренощува в къщата на Стоян Разпопов- Кюркчийски, тъй като ханът е препълнен с войници. „Седяхме заедно край оджака, та се греехме – спомня си Стоян-беше около 35 годишен”. След краткия разговор, той се обръща към майка му баба Георгена, която била вдовица и и казва „Мен ме викат Иван Вазов, бабо- да помните!”А на заминаване и казва: „Сбогом бабо- отиваме да бием сърбина”.Може да се приеме, че Стоян Разпопов, на когото също му викали Стоенчо, и неговата майка Георгена /Гена/, са прототипи на главните герои на разказа- баба Цена и нейният син Стоенчо. Баба Гена Разпопова била силно религиозна и много състрадателна жена.
