Културно наследство, необходимо ни и като познание и като духовна и естетическа потребност е нужна по-голяма масовост, по-голяма отговорност и вътрешно самосъзнание.
Фолклорът е жив и все още могат да се открият незаписани, неизвестни златни зрънца от него у съвременниците му възрастни носители. Затова трябва да се отнасяме с уважение и любов към него, да го съхраним за идните поколения като наше безценно богатство.
Народните песни впечатляват не само със своето изобилие,но и със своята разнообразна тематика и съдържание,отражение на историческата съдба на народа ни,на неговия бит и мироглед,на неговия нравствен и естетически критерий.Ще споменем и някои от текстовете наследени от миналото характерни за ветренския фолклор.