Потомци на Ламартин гостуваха във Ветрен
Недалеч от центъра на Ветрен има паметна плоча,посветена на видния френски поет, политик, пътешественик и историк Алфонс Мари Луи дьо Ламартин.
През 1985г.в новооткритата музейна сбирка в читалището бе подреден кът, посветен на поета. По този повод от родния му град Макон бяха изпратени снимки, произведения и урна с пръст от гроба му. От поколение на поколение ветренци разказват за пребиваването на Ламартин в родното им село, за това, че именно тук той се среща с българите, както по-късно ще пише в своите пътеписни бележки.
Алфонс Мари Луи дьо Ламартин е роден през 1790г.в гр.Макон в семейството на дребен аристократ. Още твърде млад той изявява поетическите си дарби. За известно време се посвещава на дипломатическата кариера. Избран е за депутат. Привърженик на републиката, през 1848г.той съставя временно правителство. След възцаряването на Луи Наполеон се оттегля от политическия живот и се посвещава изцяло на писателското призвание. Умира в Париж през 1867 година. През 1832г.
Ламартин предприема пътуване до Близкия изток, придружен от жена си и дъщеря си. На връщане преминава през българските земи. В град Пловдив той отсяда в къщата на гръка Моридес, а в Татар-Пазарджик е посрещнат от управителя на града, син на бившия везир Хюсеин Паша.
На път за Белград Ламартин пристига в село Йеникьой /Ветрен/. Тук той заболява тежко и остава 20 дни. Времето прекарано сред жителите на Ветрен, формира отношението на Ламартин към българите изобщо.
По-късно в речта си пред френската камара на депутатите на 1 януари 1834г. и в пътеписа си „Спомени, впечатления, мисли и пейзажи през едно пътуване в Ориента 1832-33г. или бележки на пътешественика”, публикувани през 1835г.в Париж, Ламартин ще изрази своето доброжелателно отношение към българите:”….
Заварвам всички по-изтъкнати жители на българското село Йеникьой /Ветрен/, които ни очакват и ни завеждат до бедното село…Къщите, разпръснати в безредица по склоновете и билото на двата хълма…са заобиколени от красиви овощни градини и ливади…Тези български къщички са построени от плет и покрити с клони заедно с листата им…Там можах да проуча вътре в самите семейства нравите на българите: това са нрави на нашите швейцарски и савойски селяни: тези хора са простовати, меки, работливи, изпълнени с уважение към свещениците си: това е източното православие.
Облеклото им е като това на селяните от Германия. Носиите на жените и момичетата приличат приблизително на тези от швейцарските планини. Те са красиви, живи, грациозни. Нравите им ми се видяха чисти, въпреки че жените вече не са забулени както в Турция и посещават свободно мъжете. Видях селски танци сред българите както в нашите френски села. Те презират и мразят турците, те са напълно зрели за независимостта си… Напуснах Йеникьой /Ветрен/ и любезните му добри селяни със съжаление; това бе един очарователен престой през лятото. Цялото село ни придружи на една левга от Балкана и ни обсипа с пожелания и благословии.”
Ветренци хранят добри чувства на благодарност и признателност към великия син на Франция, големия приятел на българския народ Алфонс дьо Ламартин. Тези дни те отново си спомниха за него, посрещайки делегация от родния му град Макон. На 11.Х./октомври/1991год.във Ветрен пристигнаха г-н Марсел Вит-главен инспектор в Министерството на народната просвета на Франция и президент на Академия „Ламартин 90”, г-н Ройне Кондмин-зам.кмет на гр. Макон и отговарящ по културните въпроси, заместник-президент на Академията, придружен от г-жа Кондмин, г-н Фернан Никола-секретар на Академията Макон, придружен от г-жа Никола, г-н Даниел Берлион-помощник на инспектора на Народната просвета, кмет на гр.Мий, г-н Мише Льоруж-помощник генерален секретар на гр.Макон, касиер на Академията”Ламартин 90”, придружен от г-жа Льоруж, г-н Жан Труйс-касиер на Академията Макон, придружен от г-жа Труис, г-н Албер Кривописко-бивш помощник кмет на Макон, придружен от г-жа Кривописко, г-н Жан Никола Люфийол-генерален представител на Алианс франсез и директор на Алианс франсез в гр. Пловдив, придружен от г-жа Люфийол.
Посещението в България е осъществено благодарение на усилията на г-н Кривописко и по покана на българо-френското дружество „Алфонс дьо Ламартин” и Алианс франсез гр. Пловдив. Гостите от Франция бяха посрещнати от кмета на Ветрен г-н В. Мануилов, г-жа Л.Мушева-секретар на читалището, читалищни дейци и жители на селото. Пред урната с пръст от гроба на Ламартин в музейната сбирка деца от френската гимназия в Пловдив рецитираха негови стихове. Кметът на гр.Макон г-н Кондмин връчи подаръци за музейната сбирка-знаме с образа на Ламартин, негови произведения и албуми от родния му град. След това гостите поднесоха цветя на паметната плоча и разгледаха селото. Те опитаха и от плодовете на природната ни земя - ябълки, грозде и съвсем прясно ветренско вино, благодариха за гостоприемството и добрите спомени, които жителите на Ветрен хранят към Ламартин и Франция. Г-н Жан Никола Льофийол обеща да сътрудничи за създаването на клуб „Приятели на Франция във Ветрен.